Предай нататък

Предай нататък

Интервю с Боян и Цветомир Найденови

Цветомир Найденов - основател на efbet

Как и кога създадохте Efbet?

Цветомир: В този бизнес, специално спортните залагания, сме от доста преди 90-а година. Всичко започна покрай баща ни и Тото 1. Спомням си, че имаше една тетрадка, в която водеше статистика на английските отбори от първа, втора, трета и четвърта лига. Всеки нов сезон тетрадката се сменяше. В нея се записваше всичко: победа Домакин с черен флумастер, равен Гост – със зелен, загуба – дали Домакин, дали Гост, с червен. Следеше се за поредица от загубени мачове, поредица без Х или с победи. Тогава нямаше коефициенти и игрите бяха 13 срещи за петък, събота и неделя, а междинният тираж през седмицата беше 10 срещи. Днес залози има денонощно, всеки ден.

Боян: Да, това беше началото. Първо създадохме Еврофутбол, а през 2006-а година стартирахме efbet. Бяхме тримата с баща ни. Днес в компанията работят над 1200 служители.

Как се насочихте в този сегмент?

Цветомир: Когато цял живот си играл Тото 1, няма накъде другаде да се насочиш.

Боян: Генетично се предава. (смее се)

Боян Найденов - основател на efbet

Цветомир: През уикенда имаше само басове, мачове, гледане на срещи на живо на ЦСКА. В събота пускахме Тото и отивахме на стадиона. Имаше една игра “Пиши, пиши”, която също много се играеше. Беше с “виртуални пари” и хората се хващаха с баща ми на бас на по 10 или 20 лв. Принципът беше следният: пълното комбиниране на 13-те мача е еди-колко си хиляди лева (една комбинация беше 10 стотинки); ти нямаш толкова пари, за да ги заложиш в тотото, и идваш и ми казваш да се хванем на бас за 10 лв, че техните предвиждания с едно твърдо, две или три твърди, едно, две двойни и останалото пълно комбиниране, които биха стрували 1300 лв, ще си върнат парите. Ако познаваше, човекът печелеше баса, но ако фишът му изкараше 1199 лв и надолу, печелеше баща ми.

Ако домакинствахме на Армията, спазвахме ритуала първо да седнем в ресторант “Под липите”, а после да идем на мач. Това беше като че ли единственият ресторант със скара на дървени въглища в София тогава. Пък и беше близо до стадиона. В неделя слушахме мачове. Тогава мачовете още се “слушаха” по радиото.

Боян: Но след като сме си написали домашните!

Цветомир: Да, така беше. И днес не е много по-различно. Пак гледаме мачове, пак ходим на стадиона. Просто имаме и efbet.

Какво представлява индустрията днес?

Цветомир: Сега от една страна е много различно, от друга е същото. Днес имаме математически формули, деривативни таблици, компютри, системи и страшно много информация. Няма флумастри. Едно време беше само BBC – зареждаш се с ухо в 7 без 5 на транзистора и слушаш набързо как са завършили четирите дивизии в Англия. Ако пропуснеш да запишеш някой резултат, чакаш 7:15 след емисията новини да прочетат спортните и после чак в 10 часа.

Боян: Да, за да можеш да оповестиш какъв е резултатът.

Цветомир: Ние в последствие направихме телефон, на който можеш да се обадиш и да чуеш резултатите. Правехме записи по програмата на Еврофутбол и така човек можеше да разбере всичко.

Боян: Отделно, баща ми пишеше програмата и резултатите и ги лепеше на витрината на кафе Колумбия.

Цветомир: Да, и в крайна сметка днес не е много по-различно – мачове, залагания и следене на резултати. Просто е по интернет.

А по това време как изглеждаше betting индустрията в Англия?

Цветомир: Тогава водещите там бяха William Hill, Ladbrokes, Coral, Paddypower. Първото ми пътуване до Англия беше през 1993 година и тогава обиколих много пунктове, за да видя как правят нещата там и какви са общите ни черти. Сега правя същото, когато пътувам някъде – обикалям пунктовете и сравнявам ние къде сме спрямо конкурентите.

Боян: Честно казано, тогава се изненадах колко близо бяхме до тях, а не трябва да забравяме, че в Англия индустрията вече имаше дълга традиция.

Цветомир: Да, но те работеха на друг принцип. Нямаха кодова система, а си снимаха директно талона. Това ти дава възможност да имаш неограничен брой срещи, а в А4 формат повече от 70 срещи не можеш да отпечаташ. Ограничен си чисто физечески.

Боян: Те слагаха и само английски мачове. Много по-късно вкараха европейските първенства. Всъщност, в Англия всичко е започнало със залагания на коне. Футболните мачове идват няколко години по-късно и англичаните дълго време се интересуваха предимно от конни надбягвания и надбягвания с хрътки. През 90-те години футболът беше около 10% от залозите в Англия, а при нас беше 100%. След това през 97-а се появиха Openbet, които направиха online залози за William Hill. Тогава чухме за първи път, че може да се залага и online. За сравнение – ние започнахме да обсъждаме възможността за онлайн спортни залози през 2003г.

Цветомир: Аз за първи път видях да може да се залага на мач на живо на Stan James на някакъв телетекст. Не знам коя година беше. Тогава се залагаше само пре-мач и изведнъж на един английски мач пуснаха залагания на живо с коефициенти по време на мача.

Боян: Ние следяхме това развитие ежедневно и някак си интернет залозите дойдоха доста бързо. Бяха лесни и веднага започнахме да се убеждаваме, че това е посоката, в която трябва да се развиваме. В сравнение с талоните, това беше бъдещето. При талоните имаш три отрязъка – един в трезора, един се обработваше, за да се вкара залогът, и един беше у играча. Само трите отрязъка заедно правеха печелишвия талон. В интернет няма такова нещо. Там платформата прави всичко, а от теб се изисква само да заредиш сметката и да заложиш.

Как стана трансформацията от хартиени фишове, попълвани на ръка, към online залагания по време на мача?

Боян: От 2003-а започнахме да си говорим в семейството, че интернетът е бъдещето, и че ние не бива да сме извън него. Особено когато си преминал през целия този процес, веднага виждаш разликата – не ходиш да принтираш програма, да правиш талони, да сверяваш телетекстове, радиа, резултати.

Цветомир: Да, но реално бумът дойде с телефоните. Компютърът наистина беше голяма промяна, но той беше или в офиса, или вкъщи. А сега с телефоните си навсякъде.

А сега, когато всичко е online, губи ли се социалният елемент?

Цветомир: Не, не мисля. От една страна, offline залаганията не са изчезнали. Ако искаш да се социализираш, отиваш в пункта. От друга – кой ти пречи с телефона да седнеш в един спортен бар, да пиеш бира и да залагаш?

Боян: Според мен периодът на online самотата беше кратък, защото когато се появи телефонът, той ти даде социалната комуникация с хората чрез приложенията. Едно време нямаше такова нещо – отиваш в кафето, в магазина, за да се видиш с приятели и да се запознаеш с нови хора. Сега с телефона бързо компенсираш и се свързваш с всички. Няма нужда да ходиш до пункта, защото можеш да залагаш отвсякъде. Бързо се наваксва липсата на социалния елемент.

Цветомир: През 2006-а година взехме в Малта един от първите онлайн лицензи, а в България първият онлайн лиценз беше нашият през 2013г.

Трудно ли е да работиш в семейна компания?

Цветомир: Имало е периоди, в които сме се карали постоянно. Преди десетина години единият каже нещо сутринта, другият го отмени следобеда, после първият реотмени вечерта и на сутринта пак. Сега се разбираме и сме си разпределили работата, така че да не се караме.

А баща ви в ролята на арбитър ли беше или просто имаше последната дума?

Цветомир: Да, може да се каже, че е бил арбитър и e надделявал, когато е трябвало да се вземе решение две към едно.

Какъв е стилът ви на управление?

Цветомир: По принцип, преди да взема крайно решение, имам навика да се вслушвам в това, което ми казват хората.

Как минава един натоварен ден?

Боян: Честно казано, не си спомням да съм имал ненатоварен ден. Но пък работата ми е страст. Гледам мачове по телевизията, следя движение на коефициенти и се опитвам да предположа къде мога да загубя и къде мога да спечеля.

Цветомир: Аз много обичам да съм в офиса събота и неделя, защото счетоводството и администрацията ги няма и сме само аз и букмейкърите.

Боян: Това, че не си в офиса, не означава, че не работиш. Аз съм нонстоп на телефона и гледам сайта на ефбет, коефициентите, мачовете. През приложенията пак си комуникираш. През спортните залози ти си в твоята социална мрежа.

Какво обичате най-много в работата си?

Боян: Може би това, че за мен не е работа в онзи, буквалния смисъл на думата.

Цветомир: Да, тя е част от живота. От понеделник до петък сме тук. В събота и неделя, аз ако не съм в офиса, съм на обиколка по различните ни обекти из страната. И после седмицата започва отначало.

Трябва ли да си фен, за да направиш страхотен продукт за фенове?

Боян: Казват, че спортните залози не са само за фенове, а за всякакви хора. Тук няма късмет, всичко опира до знания. Трябва да знаеш за какво става дума, да си чел, да си помислил и чак тогава можеш да заложиш. Забелязал съм даже обратното – когато си фен и залагаш, изключваш емоционалното и фенското, взимаш информирано решение.

Цветомир: Няма как да си успешен, ако не си вътре в проблема. Аз така и работя – потапям се напълно. Следя платформата от пърявия й ден и я познавам до последния детайл. Знам какво се случва и около нея – маркетинг, реклама, администрация, счетоводство и т.н. Без да знаеш всичко това, няма да успееш. Не вярвам, че отнякъде може да дойде някой мениджър от друг сектор и просто да започне да работи при нас. Или обратно – аз да се преместя от betting индустрията и да съм също толкова успешен в напълно непозната сфера.

Боян: Повечето английски букмейкърски къщи са започнали като семеен бизнес. Да, някои от тях излязоха на борсата, привлякоха капитали, разшириха екипите си и станаха мулти-национални компании, но това е нормално.

Спортът винаги ли е бил част от живота ви?

Боян: Да, разбира се, още от малки и до ден днешен.

Цветомир: Ние сме възпитаници на спортно училище. Брат ми е завършил НСА, аз УНСС след това. Не сме се състезавали един с друг, защото бяхме в различни възрастови групи, но винаги сме спортували. Тренирахме кану-каяк. Аз бях по-добър на късите дистанции, а той – на дългите. Разбира се, играели сме и футбол, но не професионално.

По-лесно ли е да ръководиш бизнес с брат си?

Боян: Да, определено е по-лесно. Можете да си кажете всичко.

И като стана дума за експанзия, към кои пазари гледате?

Боян: Първо погледнахме към съседните на нас държави и къде е регулиран този бизнес – Събрия, Македония, Румъния, Гърция.

Какво ви прави конкурентни на другите пазари и как преценявате дали те имат потенциал?

Боян: След географския фактор “близо до България”, следващите големи държави, в които живеят доста българи, са Испания и Италия. Там имаш възможност за развитие, защото където и да отидеш, трябва да имаш екип, който да може да се грижи за бизнеса ти. В Испания има голяма българска общност и това помага основното ти ядро да е българско. Дори в днешно време езикът е много важно нещо, за да може да има комуникация, и така имаш един проблем по-малко. Местните българи бързо се адаптират, пък и познават бранда от България.
Иначе сме пробвали да направим efbet и в Камерун покрай футболиста Самюел Ето’о. Брат ми влезе в контакт с него и двамата работиха в посока да се взимат лицензи за там. В крайна сметка преценихме, че ако ще се развиваме международно, трябва да започнем от съседните страни.

Цветомир: Когато преценяваме къде да отидем, гледаме и големината на пазара. В Испания и Италия бизнесът е голям и дори да вземеш само 5% от пазара, пак е много. Много искаме да отидем и в Англия, за да се докажем в меката на betting-a. Ако можеш да печелиш на най-конкурентния пазар, ще можеш да печелиш навсякъде.

Каква е спецификата на спортните залагания в България?

Цветомир: В сравнение с останалите държави, България дава лесен достъп до лицензи и старт. Но има свойте своите особености.

Боян: В спортните залагания човек не играе, за да си вземе адреналина от хазарта и тръпката. Той трябва да седне, да го помисли, да заложи, да гледа мача. Малко по-специфичен клиенти си.

Цветомир: За спортните залагания трябва да си попрочел нещо. Не може да хванеш един лист, да напишеш 1х2 и да ти е интересно. Трябва да знаеш отборите, футболистите, кой ще играе, кой няма да играе. Игра на умения е и това я прави не особено достъпна. Незапознатите не участват, защото нямат достъп до информацията, с която да извършат такова залагане. От друга страна, ние постоянно улесняваме и подобряваме платформата. Буквално ти трябват 5 минути, за да се ориентираш и да играеш.

А платформата ли е най-важна за успеха на efbet?

Цветомир: Не, искат се множество фактори. Ако беше само платформата, то тогава софтуерните гиганти щяха да бъдат най-големите в бранша. За съжаление или за щастие, не е само едно нещото, необходимо за успеха. Никой не може да каже. Аз също не мога да кажа: ето това е рецептата за сайт за спортни залози.

Боян: Ако ви прави впечатление, има много компании за online спортни залагания, които през годините се появиха и изчезнаха от пазара. Също така, много offline компании не успяха да преминат успешно към online пространството.

Защо инвестирате в спорта – от филантропия или е маркетинг инструмент?

Цветомир: Филантропия, маркетинг, реклама, социална отговорност.

Боян: Всичко в едно. Любов към спорта и футбола.

Цветомир: Когато целият ти живот е бил спорт, изпитваш дълг. Той ти е дал много, редно е да върнеш. Въпреки че съм тренирал кану-каяк, футболът е спортът, който гледам постоянно. Ходя на тренировки, гледам деца и юноши. Едно време, преди да се контузя, играех много.

Боян: Всички играехме. Не професионално, но постоянно играехме.

Колко отбора спонсорирате?

Цветомир: Сигурно около 150.

Боян: Но не само футбол – и баскетбол, и волейбол. От тях около 125 подкрепяме в името на спорта.

Цветомир: Отбори от пета и четвърта лига, аматьори. В Румъния планираме да направим нещо подобно и избираме отбор, който да започнем да подкрепяме. Пазарът там е сходен на нашия.

Кой е любимият ти отбор и играч?

Цветомир: ЦСКА и Емил Костадинов. Любимият ми мач е срещу Левски 5:0 с четири гола на Стоичков. 89-а година.

Боян: Бяхме на този мач. Баща ни ни беше завел и седяхме в сектор А.

Баща ли ви запали по спорта?

Цветомир: Не, той ни запали по ЦСКА.

Боян: Мен ме запалиха в 42-ро училище. Там идваха спортни скаути, които оглеждаха децата в час по физкултура. Попитаха ме искам ли да тренирам лека атлетика и кану-каяк. „Какво е това каяк?“ – питам аз. „Отиваш на Панчерево, гребеш в лодка.“ – беше отговорът. Реших да пробрвам и така кандидатствах в спортното училище с двете специалности. В лека атлетика бях първа резерва, защото приемаха по една-две бройки. В каяк бях първи.

Имате ли спортисти в екипа?

Цветомир: Да, от букмейкърите има много бивши футболисти. Не са известни. За да си букмейкър, трябва да си съобразителен, да имаш бързи реакции, познания по математика и английски.

Боян: Много адреналин има в тази работа и определено опитът в спорта помага.

Ако можехте да се върнете назад във времето и да промените нещо, какво щеше да е то?

Цветомир: Щях да развия интернет бизнеса по-рано. Нямаше да анализирам световните тенденции толкова много и щях да действам бързо.

Как си почивате?

Цветомир: Като ходя по мачове. Гледам футбол.

Боян: Да, аз имам семейство от 13 години и си почивам, когато съм с тях, но те живеят с моя режим.

Цветомир: Така е, вписват се. Синът ми започва да работи при нас. Лесно ми е да работя с него. Още е студент, но гледа да помага. Все ме пита какво да свърши, къде да отиде.

Кой е следващият голям milestone в развитието на индустрията?

Цветомир: Следващият бум са електронните спортове. Залагането на Dota, CS:GO и всички останали. В България все още не са толкова популярни.